24 ene 2009, 11:47

Мръсна кръв

  Poesía » Otra
779 0 2
     
              (на Светлана Вълчева - in memoriam)

   Като си тръгна,
   след изпуснатия влак
   ще ме догони, че не успя да ме дочакаш.
   Магьосници да ми помагат - пак
   вагоните назад не ще затракат.
   Но що да сторя?
   Мръсна кръв кръжи
   из вените ми - като мъка пари.
   И себе си да изпревари тя държи.

   И зад гърба ú релсите изгарят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Белчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • След пояснението ... ДА!
  • Човек, докато е млад, е жесток. Още не се е научил на най-важното - да мисли и за другите. Докато не го отрезви някой ден необратима загуба. Но релсите са изгорели. "И няма връщане назад".

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...