Мръсна кръв
(на Светлана Вълчева - in memoriam)
Като си тръгна,
след изпуснатия влак
ще ме догони, че не успя да ме дочакаш.
Магьосници да ми помагат - пак
вагоните назад не ще затракат.
Но що да сторя?
Мръсна кръв кръжи
из вените ми - като мъка пари.
И себе си да изпревари тя държи.
И зад гърба ú релсите изгарят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Белчев Все права защищены