Jan 24, 2009, 11:47 AM

Мръсна кръв

  Poetry » Other
775 0 2
     
              (на Светлана Вълчева - in memoriam)

   Като си тръгна,
   след изпуснатия влак
   ще ме догони, че не успя да ме дочакаш.
   Магьосници да ми помагат - пак
   вагоните назад не ще затракат.
   Но що да сторя?
   Мръсна кръв кръжи
   из вените ми - като мъка пари.
   И себе си да изпревари тя държи.

   И зад гърба ú релсите изгарят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Белчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • След пояснението ... ДА!
  • Човек, докато е млад, е жесток. Още не се е научил на най-важното - да мисли и за другите. Докато не го отрезви някой ден необратима загуба. Но релсите са изгорели. "И няма връщане назад".

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...