Jan 24, 2009, 11:47 AM

Мръсна кръв 

  Poetry » Other
595 0 2
     
              (на Светлана Вълчева - in memoriam)

   Като си тръгна,
   след изпуснатия влак
   ще ме догони, че не успя да ме дочакаш.
   Магьосници да ми помагат - пак
   вагоните назад не ще затракат.
   Но що да сторя?
   Мръсна кръв кръжи
   из вените ми - като мъка пари.
   И себе си да изпревари тя държи.

   И зад гърба ú релсите изгарят.

© Александър Белчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • След пояснението ... ДА!
  • Човек, докато е млад, е жесток. Още не се е научил на най-важното - да мисли и за другите. Докато не го отрезви някой ден необратима загуба. Но релсите са изгорели. "И няма връщане назад".
Random works
: ??:??