28 jul 2009, 23:06

Мръсният ден 

  Poesía
785 0 2

На мръсния ден,

отровите изпих,

мръсотията му е в мен

и в този стих.

 

Мръсният ден загина,

светла нощ го удави

и сърцето ми от глина,

оформи и преправи.

 

Нощта е чиста -

в лунен блясък измита,

тялото ми е писта -

душата ми излита.

 

Мръсният ден,

срещу чистата нощ,

отровата в мен

ми дава сила и мощ!

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дейв, кога ще споделиш тази отрова, която ти дава мощ и с мен,Тони не мисля че порочна е правилно определение за нощта без значение какво не бива да вижда окото,все пак най-красивите мисли се преплитат в нежните нощи.А и нали точно тази лунна светлина вечер измива мръсотията от душите ни.Едно голямо 6 за творбата и за автора й.
  • Аз определям нощта като по- порочна, защото тогава на спокойствие се правят неща, които човешкото око не бива да вижда посред бял ден
Propuestas
: ??:??