На мръсния ден,
отровите изпих,
мръсотията му е в мен
и в този стих.
Мръсният ден загина,
светла нощ го удави
и сърцето ми от глина,
оформи и преправи.
Нощта е чиста -
в лунен блясък измита,
тялото ми е писта -
душата ми излита.
Мръсният ден,
срещу чистата нощ,
отровата в мен
ми дава сила и мощ!
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
