28 may 2018, 1:55

Мушенници в рая

  Poesía
1K 1 6

Спомням си времето когато!?

Усмивката бе злато.

Човечността беше нещо нормално!

И всичко бе идеално.

 

Но някак си времето, неусетно

промени своят ход...

и станахме криви, даже зли

според мен даже вкиснахме  свойте душа.

 

Сега сме отшелници и търсим вина...

Но не своята, по точно чуждата зла.

Жал ми е, дори ме боли!?

Че ръкопляскаме на фалш и лъжи.

 

Хора ли сме...!

Или мошенници в рая...

А може би зеле,

зеле с фасул.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се Приятелю че намина!!!До нови!
  • Нещо като моето „ крал ли? Раци!” от стихотворението „ В долапа на баба”. Поздрав!
  • Така е поздрави Приятелю!!!Благодаря че сподели!
  • Света се променя,Приятелю.Няма връщане назад!
  • Благодаря Марго че намина и сподели,а защо зеле с фасул?Ще кажа само защото сме такива!До нови мила!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....