28 may 2018, 1:55

Мушенници в рая

  Poesía
1K 1 6

Спомням си времето когато!?

Усмивката бе злато.

Човечността беше нещо нормално!

И всичко бе идеално.

 

Но някак си времето, неусетно

промени своят ход...

и станахме криви, даже зли

според мен даже вкиснахме  свойте душа.

 

Сега сме отшелници и търсим вина...

Но не своята, по точно чуждата зла.

Жал ми е, дори ме боли!?

Че ръкопляскаме на фалш и лъжи.

 

Хора ли сме...!

Или мошенници в рая...

А може би зеле,

зеле с фасул.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се Приятелю че намина!!!До нови!
  • Нещо като моето „ крал ли? Раци!” от стихотворението „ В долапа на баба”. Поздрав!
  • Така е поздрави Приятелю!!!Благодаря че сподели!
  • Света се променя,Приятелю.Няма връщане назад!
  • Благодаря Марго че намина и сподели,а защо зеле с фасул?Ще кажа само защото сме такива!До нови мила!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...