Муз и Муза, тъй красиви,
с пламъци в очи, скокливи,
сплетоха ръце в деня
и... любов се разгоря.
Музика душите грабна,
тъй неземна, тъй прекрасна,
завибрираха телата,
в танц най-страстен на земята.
Дни танцуваха щастливи,
сбъдваха мечтите диви,
рими ваяха в екстаз,
що изричаха на глас.
И нали са Муз и Муза,
/не е таз, от кукуруза/,
та препускаха на макс,
връз любовния пегас.
Нека да се напалуват
и на воля налудуват,
пък дано да дойде час,
да си спомнят пак за нас.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados