3.01.2018 г., 14:03

Муз и Муза

854 2 12

Муз и Муза, тъй красиви, 
с пламъци в очи, скокливи,
сплетоха ръце в деня
и... любов се разгоря. 
Музика душите грабна, 
тъй неземна, тъй прекрасна, 
завибрираха телата, 
в танц най-страстен на земята. 
Дни танцуваха щастливи, 
сбъдваха мечтите диви, 
рими ваяха в екстаз, 
що изричаха на глас. 
И нали са Муз и Муза, 
/не е таз, от кукуруза/, 
та препускаха на макс, 
връз любовния пегас. 
Нека да се напалуват 
и на воля налудуват, 
пък дано да дойде час, 
да си спомнят пак за нас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Провокирано от стиха "Муз и Муза", на  Георги Иванов /gogata622/, по повод, че нейде са се запилели моят Муз и неговата Муза.

Коментари

Коментари

  • От колко време четем за тия двамата, а ние, в къщи, още се шегуваме с тях! Благодаря за това, че толкова време поддържат Муз и Муза настроение и дома!
  • Силве, Дочи, благодаря ви!
  • Усмихна ме, Таня! Хубаво е, когато има вдъхновение ...
  • Много интересно, търкулнал се Музчо и си намерил Музата. Горчиво!
  • Лени, Нина, благодаря се се отбихте на страницата ми!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...