contessa (Светла Асенова)
226 7143
24 ago 2012, 11:22

Муза 

  Poesía » Otra
713 3 11

 

Муза

 

 

Като малко листенце

от бял вишнев цвят

тя на листа му падна,

от векове неогрят.

 

 

И в душата му нежна,

като цял водопад

се изсипаха пламъци,

залудя страшен ад.

 

 

Тя погали перото му

с ефирно лунен воал

и се събуди сърцето му

от необяснима печал.

 

 

И записа поетът тогава,

както никога вдъхновен,

без да иска да знае

кога нощ е и кога - ден.

 

 

 

 

© Светла Асенова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??