contessa (Светла Асенова)
226 7096
24.08.2012 г., 11:22 ч.

Муза 

  Поезия » Друга
777 3 11

 

Муза

 

 

Като малко листенце

от бял вишнев цвят

тя на листа му падна,

от векове неогрят.

 

 

И в душата му нежна,

като цял водопад

се изсипаха пламъци,

залудя страшен ад.

 

 

Тя погали перото му

с ефирно лунен воал

и се събуди сърцето му

от необяснима печал.

 

 

И записа поетът тогава,

както никога вдъхновен,

без да иска да знае

кога нощ е и кога - ден.

 

 

 

 

© Светла Асенова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??