Муза
Муза
Като малко листенце
от бял вишнев цвят
тя на листа му падна,
от векове неогрят.
И в душата му нежна,
като цял водопад
се изсипаха пламъци,
залудя страшен ад.
Тя погали перото му
с ефирно лунен воал
и се събуди сърцето му
от необяснима печал.
И записа поетът тогава,
както никога вдъхновен,
без да иска да знае
кога нощ е и кога - ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
