contessa (Светла Асенова)
226 7096
Aug 24, 2012, 11:22 AM

Муза 

  Poetry » Other
774 3 11

 

Муза

 

 

Като малко листенце

от бял вишнев цвят

тя на листа му падна,

от векове неогрят.

 

 

И в душата му нежна,

като цял водопад

се изсипаха пламъци,

залудя страшен ад.

 

 

Тя погали перото му

с ефирно лунен воал

и се събуди сърцето му

от необяснима печал.

 

 

И записа поетът тогава,

както никога вдъхновен,

без да иска да знае

кога нощ е и кога - ден.

 

 

 

 

© Светла Асенова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??