Муза
Като малко листенце
от бял вишнев цвят
тя на листа му падна,
от векове неогрят.
И в душата му нежна,
като цял водопад
се изсипаха пламъци,
залудя страшен ад.
Тя погали перото му
с ефирно лунен воал
и се събуди сърцето му
от необяснима печал.
И записа поетът тогава,
както никога вдъхновен,
без да иска да знае
кога нощ е и кога - ден.
© Светла Асенова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
