24 авг. 2012 г., 11:22

Муза 

  Поэзия » Другая
715 3 11

 

Муза

 

 

Като малко листенце

от бял вишнев цвят

тя на листа му падна,

от векове неогрят.

 

 

И в душата му нежна,

като цял водопад

се изсипаха пламъци,

залудя страшен ад.

 

 

Тя погали перото му

с ефирно лунен воал

и се събуди сърцето му

от необяснима печал.

 

 

И записа поетът тогава,

както никога вдъхновен,

без да иска да знае

кога нощ е и кога - ден.

 

 

 

 

© Светла Асенова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??