monilia (Симеон Пенчев) monilia (Симеон Пенчев)
10 289
14 may 2010, 13:43

Муза

  Poesía » Otra
783 1 1

Не ме напуска музата.

Защото?

 

Душата е отворена вселена.

 

За миг дори да се обърнеш и отново

тема  подир тема.

 

За всичко иска да се

информира  тя  и  да  обсъди

важните неща.

 

Не ме напуска музата.

Човърка ме отвътре и

даже нощем ме събужда.

 

И ако лист хартия липсва,

си тръгва уморена

и никога не се завръща.

 

Дебнете Музата, Приятели!

Защото музата е във сърцата!

Добри и лоши, смешни и красиви,

такива сме, но само да сме живи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0