Не ме напуска музата.

Защото?

Душата е отворена вселена.

За миг дори да се обърнеш и отново

тема  подир тема.

За всичко иска да се

информира  тя  и  да  обсъди

важните неща.

Не ме напуска музата.

Човърка ме отвътре и

даже нощем ме събужда.

И ако лист хартия липсва,

си тръгва уморена

и никога не се завръща.

Дебнете Музата, Приятели!

Защото музата е във сърцата!

Добри и лоши, смешни и красиви,

такива сме, но само да сме живи!