Муза
Не ме напуска музата.
Защото?
Душата е отворена вселена.
За миг дори да се обърнеш и отново
тема подир тема.
За всичко иска да се
информира тя и да обсъди
важните неща.
Не ме напуска музата.
Човърка ме отвътре и
даже нощем ме събужда.
И ако лист хартия липсва,
си тръгва уморена
и никога не се завръща.
Дебнете Музата, Приятели!
Защото музата е във сърцата!
Добри и лоши, смешни и красиви,
такива сме, но само да сме живи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симеон Пенчев Все права защищены
