Не ме напуска музата.
Защото?
Душата е отворена вселена.
За миг дори да се обърнеш и отново
тема подир тема.
За всичко иска да се
информира тя и да обсъди
важните неща.
Не ме напуска музата.
Човърка ме отвътре и
даже нощем ме събужда.
И ако лист хартия липсва,
си тръгва уморена
и никога не се завръща.
Дебнете Музата, Приятели!
Защото музата е във сърцата!
Добри и лоши, смешни и красиви,
такива сме, но само да сме живи!
© Симеон Пенчев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
