Не ме напуска музата.
Защото?
Душата е отворена вселена.
За миг дори да се обърнеш и отново
тема подир тема.
За всичко иска да се
информира тя и да обсъди
важните неща.
Не ме напуска музата.
Човърка ме отвътре и
даже нощем ме събужда.
И ако лист хартия липсва,
си тръгва уморена
и никога не се завръща.
Дебнете Музата, Приятели!
Защото музата е във сърцата!
Добри и лоши, смешни и красиви,
такива сме, но само да сме живи!
© Симеон Пенчев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
