Бялата страница иска милувка,
идваща с думите, писани в мрака.
Поетът самотен пък иска целувка,
за нея готов търпеливо да чака.
Любов, ако нямам, не мога да пиша,
остава на място, без полет стрелата.
Сърцето задъхва се, иска да диша,
изпада в апатия, вехне душата.
И няколко думички стигат ми даже...
"Обичам те, липсваш ми"- само това.
Отново съм влюбен и искам да кажа
чрез стихове толкова много неща...