22.03.2008 г., 9:04 ч.

Музата... 

  Поезия » Любовна
1076 0 14
Бялата страница иска милувка,
идваща с думите, писани в мрака.
Поетът самотен пък иска целувка,
за нея готов търпеливо да чака.

Любов, ако нямам, не мога да пиша,
остава на място, без полет стрелата.
Сърцето задъхва се, иска да диша,
изпада в апатия, вехне душата.

И няколко думички стигат ми даже...
"Обичам те, липсваш ми"- само това.
Отново съм влюбен и искам да кажа
чрез стихове толкова много неща...

© Йордан Илиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички! Вие също сте моята муза...
  • Много, много хубаво!!!Поздрав от сърце

  • Щом пишеш, значи си влюбен, щом си влюбен - ще пишеш !
    Нека музата дълго не те напуска!
    Поздрав!

  • Браво и от мен!
    Стихът ти се лее! Харесва ми как пишеш!
    А музата ще е винаги в теб, ако можеш да чуваш душата си!
    Поздрав!
  • Хареса ми!
  • Браво, Дани!
    Дано винаги има любов около теб, за да пълниш белите страници!
    Поздравления за стиха!
  • Бъди!
    Обичай... и пиши!
    Защото и аз така, като теб...!
    Аплодирам те!
  • Много хубав стих!
    Така е в повечето случаи любовта е музата на поета!
  • Найстина красиво и истинско. Поздравления!
  • Ами май те е посетила музата.Дано винаги е стеб.
  • много хубаво.
    и точно.
  • Щом отново си влюбен, значи Поезията може да бъде спокойна. Иначе май всички сме така - скрие ли се музата, закъсваме, загубваме дар слово, направо онемяваме и току изчезнем от хоризонта или се превръщаме само в читатели. Докато се появи следващата.
  • Много истини казва този стих...!
    Замисли ме...пожелавам от сърце
    Музата да е винаги до теб.
    с обич, Йордан.
  • Вярно е, когато липсва муза, няма поезия!
Предложения
: ??:??