Музата и реалността

Трябваше ти муза май на тебе

и твойта муза взех, че станах аз.

Рисуваше ме и нощем, и денем,

а колелото как се завъртя...

Трябваше ми муза май на мене

и мойта муза взе, че стана ти.

Изгубихме се двама с теб без време

в изкуството на своите души...

Трябваха ни музи и на двамата

и една искра наш'те пламъци възроди.

А в реалността, художнико, изневярата

остава на съвестта ни да тежи...