Музата и реалността
Трябваше ти муза май на тебе
и твойта муза взех, че станах аз.
Рисуваше ме и нощем, и денем,
а колелото как се завъртя...
Трябваше ми муза май на мене
и мойта муза взе, че стана ти.
Изгубихме се двама с теб без време
в изкуството на своите души...
Трябваха ни музи и на двамата
и една искра наш'те пламъци възроди.
А в реалността, художнико, изневярата
остава на съвестта ни да тежи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петето Всички права запазени
