Jun 6, 2013, 3:52 PM

Музата и реалността

  Poetry » Love
898 0 0

Трябваше ти муза май на тебе

и твойта муза взех, че станах аз.

Рисуваше ме и нощем, и денем,

а колелото как се завъртя...


Трябваше ми муза май на мене

и мойта муза взе, че стана ти.

Изгубихме се двама с теб без време

в изкуството на своите души...


Трябваха ни музи и на двамата

и една искра наш'те пламъци възроди.

А в реалността, художнико, изневярата

остава на съвестта ни да тежи...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...