Jun 6, 2013, 3:52 PM

Музата и реалността

  Poetry » Love
894 0 0

Трябваше ти муза май на тебе

и твойта муза взех, че станах аз.

Рисуваше ме и нощем, и денем,

а колелото как се завъртя...


Трябваше ми муза май на мене

и мойта муза взе, че стана ти.

Изгубихме се двама с теб без време

в изкуството на своите души...


Трябваха ни музи и на двамата

и една искра наш'те пламъци възроди.

А в реалността, художнико, изневярата

остава на съвестта ни да тежи...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...