24 sept 2007, 14:03

Музикална стена

  Poesía
1K 0 1
От училище щом се прибера
и до днес не мога да разбера,
защо музика силно искам да си пусна
и в диви танци смело да се впусна.

С мелодията сякаш се сливам
и душата си с усмивки обвивам.
Тялото ми с нотите затанцува,
а гласът ми навън да излезе жадува.

Музиката за мен е стена,
която затваря моята душа,
когато е тъжна, без настроение,
когато копнее за малко развлечение.

Здравей, лечителко моя,
помогни ми да избегна опасността на завоя.
Ела, хвани треперещата ми ръка,
съхрани ме при теб от студа.

Сърцето ми затуптява в същия ритъм
и не мога да спра да се питам,
как така душата ми текста запява
и цялата му същност изживява.

Дъжд от очите ми бликва,
щом нещо познато от песента изниква.
Не ми отнемайте музиката, която копнея,
тя ми дава сили да живея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дея Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...