От училище щом се прибера
и до днес не мога да разбера,
защо музика силно искам да си пусна
и в диви танци смело да се впусна.

С мелодията сякаш се сливам
и душата си с усмивки обвивам.
Тялото ми с нотите затанцува,
а гласът ми навън да излезе жадува.

Музиката за мен е стена,
която затваря моята душа,
когато е тъжна, без настроение,
когато копнее за малко развлечение.

Здравей, лечителко моя,
помогни ми да избегна опасността на завоя.
Ела, хвани треперещата ми ръка,
съхрани ме при теб от студа.

Сърцето ми затуптява в същия ритъм
и не мога да спра да се питам,
как така душата ми текста запява
и цялата му същност изживява.

Дъжд от очите ми бликва,
щом нещо познато от песента изниква.
Не ми отнемайте музиката, която копнея,
тя ми дава сили да живея.