24.09.2007 г., 14:03

Музикална стена

1K 0 1
От училище щом се прибера
и до днес не мога да разбера,
защо музика силно искам да си пусна
и в диви танци смело да се впусна.

С мелодията сякаш се сливам
и душата си с усмивки обвивам.
Тялото ми с нотите затанцува,
а гласът ми навън да излезе жадува.

Музиката за мен е стена,
която затваря моята душа,
когато е тъжна, без настроение,
когато копнее за малко развлечение.

Здравей, лечителко моя,
помогни ми да избегна опасността на завоя.
Ела, хвани треперещата ми ръка,
съхрани ме при теб от студа.

Сърцето ми затуптява в същия ритъм
и не мога да спра да се питам,
как така душата ми текста запява
и цялата му същност изживява.

Дъжд от очите ми бликва,
щом нещо познато от песента изниква.
Не ми отнемайте музиката, която копнея,
тя ми дава сили да живея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дея Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...