24.09.2007 г., 14:03

Музикална стена

1K 0 1
От училище щом се прибера
и до днес не мога да разбера,
защо музика силно искам да си пусна
и в диви танци смело да се впусна.

С мелодията сякаш се сливам
и душата си с усмивки обвивам.
Тялото ми с нотите затанцува,
а гласът ми навън да излезе жадува.

Музиката за мен е стена,
която затваря моята душа,
когато е тъжна, без настроение,
когато копнее за малко развлечение.

Здравей, лечителко моя,
помогни ми да избегна опасността на завоя.
Ела, хвани треперещата ми ръка,
съхрани ме при теб от студа.

Сърцето ми затуптява в същия ритъм
и не мога да спра да се питам,
как така душата ми текста запява
и цялата му същност изживява.

Дъжд от очите ми бликва,
щом нещо познато от песента изниква.
Не ми отнемайте музиката, която копнея,
тя ми дава сили да живея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дея Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...