Sep 24, 2007, 2:03 PM

Музикална стена

  Poetry
1K 0 1
От училище щом се прибера
и до днес не мога да разбера,
защо музика силно искам да си пусна
и в диви танци смело да се впусна.

С мелодията сякаш се сливам
и душата си с усмивки обвивам.
Тялото ми с нотите затанцува,
а гласът ми навън да излезе жадува.

Музиката за мен е стена,
която затваря моята душа,
когато е тъжна, без настроение,
когато копнее за малко развлечение.

Здравей, лечителко моя,
помогни ми да избегна опасността на завоя.
Ела, хвани треперещата ми ръка,
съхрани ме при теб от студа.

Сърцето ми затуптява в същия ритъм
и не мога да спра да се питам,
как така душата ми текста запява
и цялата му същност изживява.

Дъжд от очите ми бликва,
щом нещо познато от песента изниква.
Не ми отнемайте музиката, която копнея,
тя ми дава сили да живея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дея All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...