27 may 2018, 17:08

Музикално стихотворение

  Poesía » Otra
2.4K 10 12

Не, такива раздели не могат да бъдат изпети –
ще е сякаш че гълъб с последния залез отлита,
ще е сякаш че плаче весло след поречна вендета
между „Тръгвай!”, „Пристигам”,

„Обичам те!”, „Колко?”,
„Не питай”...

 

Не, не става за песен такава далечна раздяла –
ще се стрелне по релсите нота с прехапани устни
(аз си спомням една, помня и на кого съм я пяла, 
но не беше раздяла, а обич куршумено-спусъчна).

 

Тежки думи са тези – за сбогом.

Но тежко се носи.
Любовта си отива без шум, със следи леопардови,
а след нея светът изтънява и трупа въпроси
между сивия ден и една подбалканска мансарда.

 

Като музика може навярно стихът да се лее
и бемоли да пиша по твоята кожа с косата си,
сутрин могат в очите ми звуците да зеленеят...


Но такава раздяла не може да бъде изпята!

 

 

---

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отлично!
  • Всъщност си я изпяла в стиха си, Стенли...
    Харесах свежия подбор на сравнения и метафори.
    Поздрав!
  • много красива лирика
  • Не, такива раздели не могат да бъдат изпети –
    ще е сякаш че гълъб с последния залез отлита,
    ще е сякаш че плаче весло след поречна вендета
    между „Тръгвай!”, „Пристигам”,
    „Обичам те!”, „Колко?”,
    „Не питай”...


    Динамично и живо, като болка бездумна...Уникална си, момиче - а поезията-ЧУДНА!
  • Отнесе ме!!! Браво, Стенли!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...