Музикално стихотворение
Не, такива раздели не могат да бъдат изпети –
ще е сякаш че гълъб с последния залез отлита,
ще е сякаш че плаче весло след поречна вендета
между „Тръгвай!”, „Пристигам”,
„Обичам те!”, „Колко?”,
„Не питай”...
Не, не става за песен такава далечна раздяла –
ще се стрелне по релсите нота с прехапани устни
(аз си спомням една, помня и на кого съм я пяла,
но не беше раздяла, а обич куршумено-спусъчна).
Тежки думи са тези – за сбогом.
Но тежко се носи.
Любовта си отива без шум, със следи леопардови,
а след нея светът изтънява и трупа въпроси
между сивия ден и една подбалканска мансарда.
Като музика може навярно стихът да се лее
и бемоли да пиша по твоята кожа с косата си,
сутрин могат в очите ми звуците да зеленеят...
Но такава раздяла не може да бъде изпята!
---
© Станислава All rights reserved.
