27.05.2018 г., 17:08

Музикално стихотворение

2.4K 10 12

Не, такива раздели не могат да бъдат изпети –
ще е сякаш че гълъб с последния залез отлита,
ще е сякаш че плаче весло след поречна вендета
между „Тръгвай!”, „Пристигам”,

„Обичам те!”, „Колко?”,
„Не питай”...

 

Не, не става за песен такава далечна раздяла –
ще се стрелне по релсите нота с прехапани устни
(аз си спомням една, помня и на кого съм я пяла, 
но не беше раздяла, а обич куршумено-спусъчна).

 

Тежки думи са тези – за сбогом.

Но тежко се носи.
Любовта си отива без шум, със следи леопардови,
а след нея светът изтънява и трупа въпроси
между сивия ден и една подбалканска мансарда.

 

Като музика може навярно стихът да се лее
и бемоли да пиша по твоята кожа с косата си,
сутрин могат в очите ми звуците да зеленеят...


Но такава раздяла не може да бъде изпята!

 

 

---

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отлично!
  • Всъщност си я изпяла в стиха си, Стенли...
    Харесах свежия подбор на сравнения и метафори.
    Поздрав!
  • много красива лирика
  • Не, такива раздели не могат да бъдат изпети –
    ще е сякаш че гълъб с последния залез отлита,
    ще е сякаш че плаче весло след поречна вендета
    между „Тръгвай!”, „Пристигам”,
    „Обичам те!”, „Колко?”,
    „Не питай”...


    Динамично и живо, като болка бездумна...Уникална си, момиче - а поезията-ЧУДНА!
  • Отнесе ме!!! Браво, Стенли!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...