27.05.2018 г., 17:08

Музикално стихотворение

2.4K 10 12

Не, такива раздели не могат да бъдат изпети –
ще е сякаш че гълъб с последния залез отлита,
ще е сякаш че плаче весло след поречна вендета
между „Тръгвай!”, „Пристигам”,

„Обичам те!”, „Колко?”,
„Не питай”...

 

Не, не става за песен такава далечна раздяла –
ще се стрелне по релсите нота с прехапани устни
(аз си спомням една, помня и на кого съм я пяла, 
но не беше раздяла, а обич куршумено-спусъчна).

 

Тежки думи са тези – за сбогом.

Но тежко се носи.
Любовта си отива без шум, със следи леопардови,
а след нея светът изтънява и трупа въпроси
между сивия ден и една подбалканска мансарда.

 

Като музика може навярно стихът да се лее
и бемоли да пиша по твоята кожа с косата си,
сутрин могат в очите ми звуците да зеленеят...


Но такава раздяла не може да бъде изпята!

 

 

---

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отлично!
  • Всъщност си я изпяла в стиха си, Стенли...
    Харесах свежия подбор на сравнения и метафори.
    Поздрав!
  • много красива лирика
  • Не, такива раздели не могат да бъдат изпети –
    ще е сякаш че гълъб с последния залез отлита,
    ще е сякаш че плаче весло след поречна вендета
    между „Тръгвай!”, „Пристигам”,
    „Обичам те!”, „Колко?”,
    „Не питай”...


    Динамично и живо, като болка бездумна...Уникална си, момиче - а поезията-ЧУДНА!
  • Отнесе ме!!! Браво, Стенли!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...