27.05.2018 г., 17:08

Музикално стихотворение

2.5K 10 12

Не, такива раздели не могат да бъдат изпети –
ще е сякаш че гълъб с последния залез отлита,
ще е сякаш че плаче весло след поречна вендета
между „Тръгвай!”, „Пристигам”,

„Обичам те!”, „Колко?”,
„Не питай”...

 

Не, не става за песен такава далечна раздяла –
ще се стрелне по релсите нота с прехапани устни
(аз си спомням една, помня и на кого съм я пяла, 
но не беше раздяла, а обич куршумено-спусъчна).

 

Тежки думи са тези – за сбогом.

Но тежко се носи.
Любовта си отива без шум, със следи леопардови,
а след нея светът изтънява и трупа въпроси
между сивия ден и една подбалканска мансарда.

 

Като музика може навярно стихът да се лее
и бемоли да пиша по твоята кожа с косата си,
сутрин могат в очите ми звуците да зеленеят...


Но такава раздяла не може да бъде изпята!

 

 

---

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отлично!
  • Всъщност си я изпяла в стиха си, Стенли...
    Харесах свежия подбор на сравнения и метафори.
    Поздрав!
  • много красива лирика
  • Не, такива раздели не могат да бъдат изпети –
    ще е сякаш че гълъб с последния залез отлита,
    ще е сякаш че плаче весло след поречна вендета
    между „Тръгвай!”, „Пристигам”,
    „Обичам те!”, „Колко?”,
    „Не питай”...


    Динамично и живо, като болка бездумна...Уникална си, момиче - а поезията-ЧУДНА!
  • Отнесе ме!!! Браво, Стенли!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...