Музикантът
Той отново седи на сандъчето старо.
И поставя отпред паничка ръждясала.
Но макар да гъмжи от народ тротоарът,
всеки, смръщил лице, е забързан нанякъде.
Той с любов пак погалва цигулката стара.
И притваря очи, в нежността й заслушан.
Но е ням и е глух всеки път тротоарът
за прекрасната музика, за вълшебните звуци.
Той пренася се пак в най-красивата зала.
С най-възторжена публика. С полилей осветена...
Зазвучават пак Моцарт, Паганини, Вивалди...
Аплодират го всички на огромната сцена...
... Но отваря очи. А паничката - празна...
Колко пъти било е да заспива неял...
Той си тръгва прегърбен. Но усмихнат е някак.
И щастлив, че от себе си нещо е дал...
Ваня Статева
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© ВАНЯ СТАТЕВА Todos los derechos reservados
