28 сент. 2021 г., 14:14

Музикантът

Поэзия

823 4 8

Той отново седи на сандъчето старо.
И поставя отпред паничка ръждясала.
Но макар да гъмжи от народ тротоарът,
всеки, смръщил лице, е забързан нанякъде.

Той с любов пак погалва цигулката стара.
И притваря очи, в нежността й заслушан.
Но е ням и е глух всеки път тротоарът
за прекрасната музика, за вълшебните звуци.

Той пренася се пак в най-красивата зала.
С най-възторжена публика. С полилей осветена...
Зазвучават пак Моцарт, Паганини, Вивалди...
Аплодират го всички на огромната сцена...

... Но отваря очи. А паничката - празна...
Колко пъти било е да заспива неял...
Той си тръгва прегърбен. Но усмихнат е някак.

И щастлив, че от себе си нещо е дал...

Ваня Статева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

DPP (SMooth)

Хем красиво, хем тъжно.
Съдбата е голяма проклетия добре, че понякога оставя спомените.

2021-09-30T09:09:56+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

Тъжна съдба на бивш музикант, но "...щастлив, че от себе си нещо е дал.." Страхотно казано, Ваня!

2021-09-30T03:36:53+03:00
РосиДимова (Росица Димова)

"Но макар да гъмжи от народ тротоарът,
всеки, смръщил лице, е забързан нанякъде."
Колко вярно!

2021-09-29T20:13:06+03:00
stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)

Благодаря ви от сърце, Краси, Вики, Наде и Доче!!! Усмихнат ден, момичета!!!😊

2021-09-29T09:11:44+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"Той си тръгва прегърбен. Но усмихнат е някак.

И щастлив, че от себе си нещо е дал..."

Най- много дават тези дето нямат
защото малкото умеят да ценят.

2021-09-29T02:08:22+03:00