Музикантът
Той отново седи на сандъчето старо.
И поставя отпред паничка ръждясала.
Но макар да гъмжи от народ тротоарът,
всеки, смръщил лице, е забързан нанякъде.
Той с любов пак погалва цигулката стара.
И притваря очи, в нежността й заслушан.
Но е ням и е глух всеки път тротоарът
за прекрасната музика, за вълшебните звуци.
Той пренася се пак в най-красивата зала.
С най-възторжена публика. С полилей осветена...
Зазвучават пак Моцарт, Паганини, Вивалди...
Аплодират го всички на огромната сцена...
... Но отваря очи. А паничката - празна...
Колко пъти било е да заспива неял...
Той си тръгва прегърбен. Но усмихнат е някак.
И щастлив, че от себе си нещо е дал...
Ваня Статева
© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Тъжна съдба на бивш музикант, но "...щастлив, че от себе си нещо е дал.." Страхотно казано, Ваня!
-
"Но макар да гъмжи от народ тротоарът,
всеки, смръщил лице, е забързан нанякъде."
Колко вярно! -
Благодаря ви от сърце, Краси, Вики, Наде и Доче!!! Усмихнат ден, момичета!!!😊
-
"Той си тръгва прегърбен. Но усмихнат е някак.
И щастлив, че от себе си нещо е дал..."
Най- много дават тези дето нямат
защото малкото умеят да ценят. -
Радвам се, че се върна! Липсваш.
-
Браво! Всички аплодират творците в залата, но никой не ги разпознава навън.
-
"И щастлив, че от себе си нещо е дал..." - тези моменти наистина изпълват сърцето. Поздрави, Ваня!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Съдбата е голяма проклетия добре, че понякога оставя спомените.