Музът хранител

Солнца контур старинный,
золотой, огневой,
апельсинный и винный
над червонной рекой.

       А. Белый „В полях“

Отново прилича на есен

денят – студ и кал!

Уж рима печална на "песен",

а вой на чакал.

Уж виненоален тих залез,

а ягодов гланц.

По устните с дъх, нега палещ –

покана за танц.

Обслужва ни в димна омара

чевръст сервитьор.

От всеки нахалник на бара

не става танцьор.

От всяко конте край билярда

не става герой.

Душата пази, бодигарде –

редът днес е твой.

Провождаш ме пак мълчаливо

и викаш такси.

В небето безгласно, мъждиво

умора виси.

Пресипнало някъде вие

пак оня чакал.

Какво че в града сме – нали е

светът маскен бал!

И в тъмното – бърза целувка.

Тих, пуст булевард.

Затварят очи за нощувка

прозорци в жакард.

Аз чакам снегът ти полека

да ръсне прашец.

Какво, че е Бог надалеко –

нали е Творец!

И в стаята ледена бясно,

с нечакана страст

нахлуват слова сладкогласни –

и пиша без свяст.

А вятърът вън ми приглася –

изискан, стар бард.

И лунна карета отнася

тъги милиард.           

След утринен лъч – върволица

звезди без късмет.

От всяка вакхическа жрица  

не става поет!

https://www.youtube.com/watch?v=YozH89EuQhk

https://www.youtube.com/watch?v=pJTPf_o34IY