Солнца контур старинный,
золотой, огневой,
апельсинный и винный
над червонной рекой.
А. Белый „В полях“
Отново прилича на есен
денят – студ и кал!
Уж рима печална на "песен",
а вой на чакал.
Уж виненоален тих залез,
а ягодов гланц.
По устните с дъх, нега палещ –
покана за танц.
Обслужва ни в димна омара
чевръст сервитьор.
От всеки нахалник на бара
не става танцьор.
От всяко конте край билярда
не става герой.
Душата пази, бодигарде –
редът днес е твой.
Провождаш ме пак мълчаливо
и викаш такси.
В небето безгласно, мъждиво
умора виси.
Пресипнало някъде вие
пак оня чакал.
Какво че в града сме – нали е
светът маскен бал!
И в тъмното – бърза целувка.
Тих, пуст булевард.
Затварят очи за нощувка
прозорци в жакард.
Аз чакам снегът ти полека
да ръсне прашец.
Какво, че е Бог надалеко –
нали е Творец!
И в стаята ледена бясно,
с нечакана страст
нахлуват слова сладкогласни –
и пиша без свяст.
А вятърът вън ми приглася –
изискан, стар бард.
И лунна карета отнася
тъги милиард.
След утринен лъч – върволица
звезди без късмет.
От всяка вакхическа жрица
не става поет!
https://www.youtube.com/watch?v=YozH89EuQhk
https://www.youtube.com/watch?v=pJTPf_o34IY
© Мария Димитрова Всички права запазени