16.01.2024 г., 8:14

Музът хранител

484 1 0

Солнца контур старинный,
золотой, огневой,
апельсинный и винный
над червонной рекой.

       А. Белый „В полях“

 

Отново прилича на есен

денят – студ и кал!

Уж рима печална на "песен",

а вой на чакал.

 

Уж виненоален тих залез,

а ягодов гланц.

По устните с дъх, нега палещ –

покана за танц.

 

Обслужва ни в димна омара

чевръст сервитьор.

От всеки нахалник на бара

не става танцьор.

 

От всяко конте край билярда

не става герой.

Душата пази, бодигарде –

редът днес е твой.

 

Провождаш ме пак мълчаливо

и викаш такси.

В небето безгласно, мъждиво

умора виси.

 

Пресипнало някъде вие

пак оня чакал.

Какво че в града сме – нали е

светът маскен бал!

 

И в тъмното – бърза целувка.

Тих, пуст булевард.

Затварят очи за нощувка

прозорци в жакард.

 

Аз чакам снегът ти полека

да ръсне прашец.

Какво, че е Бог надалеко –

нали е Творец!

 

И в стаята ледена бясно,

с нечакана страст

нахлуват слова сладкогласни –

и пиша без свяст.

 

А вятърът вън ми приглася –

изискан, стар бард.

И лунна карета отнася

тъги милиард.           

 

След утринен лъч – върволица

звезди без късмет.

От всяка вакхическа жрица  

не става поет!

 

https://www.youtube.com/watch?v=YozH89EuQhk

https://www.youtube.com/watch?v=pJTPf_o34IY

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...