15 feb 2007, 13:22

My first love

  Poesía
901 0 3

Аз не те познавам - не съм виждал очите ти.
Но ти обещавам - давам ти сърцето си.
Вземи го ти и силно притисни,
усетило дъха ти, да не отлети.
Непрестанно мисля аз за теб,
няма да съм сам, иде и за мене ред.
Тялото мое в пламъци жадни изгаря -
да бъда с теб колко много желая.
Но нямаш образ, устни, очи.
Реален ли си,
или плод на тайни мечти.
Усещам погледа ти как следи ме безспир -
впива се в мен като черен вампир.
Слънцето свети само за мен,
луната ме гали с поглед студен.
Сред хиляди хора ходя самотен,
на тебе, неродена моя любов, съм обречен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златко Тошков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...