15.02.2007 г., 13:22

My first love

898 0 3

Аз не те познавам - не съм виждал очите ти.
Но ти обещавам - давам ти сърцето си.
Вземи го ти и силно притисни,
усетило дъха ти, да не отлети.
Непрестанно мисля аз за теб,
няма да съм сам, иде и за мене ред.
Тялото мое в пламъци жадни изгаря -
да бъда с теб колко много желая.
Но нямаш образ, устни, очи.
Реален ли си,
или плод на тайни мечти.
Усещам погледа ти как следи ме безспир -
впива се в мен като черен вампир.
Слънцето свети само за мен,
луната ме гали с поглед студен.
Сред хиляди хора ходя самотен,
на тебе, неродена моя любов, съм обречен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златко Тошков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...