Аз не те познавам - не съм виждал очите ти.
Но ти обещавам - давам ти сърцето си.
Вземи го ти и силно притисни,
усетило дъха ти, да не отлети.
Непрестанно мисля аз за теб,
няма да съм сам, иде и за мене ред.
Тялото мое в пламъци жадни изгаря -
да бъда с теб колко много желая.
Но нямаш образ, устни, очи.
Реален ли си,
или плод на тайни мечти.
Усещам погледа ти как следи ме безспир -
впива се в мен като черен вампир.
Слънцето свети само за мен,
луната ме гали с поглед студен.
Сред хиляди хора ходя самотен,
на тебе, неродена моя любов, съм обречен.
© Златко Тошков Все права защищены
Поздрав!