18 abr 2024, 14:44

Мястото за среща

426 0 2

Разминаваме се толкоз пъти. Дали е писано било въобще за нас?
Дали успяхме да се срещнем или дошъл съм много рано аз?
 

Или пък закъснял съм? А тъжно би било такива да са нашите съдби,
че все в различен миг да бъдем там, където бихме се видяли, може би.
 

Дали пък да не спра да те изчакам? Дали ще минеш тук изобщо пак?
Дали ще крачиш с бърза крачка или ще поспреш за да направиш знак,
 

че някак си живота ни е тук довел, за теб и мен във правилният час, 
когато се прегърнем и ти кажа  "О, тъй прекрасна си!" с притихнал глас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Беков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • @ИнаКалина Не съжалявам за изборите си. Напротив! Ако е писано да се "срещнем" с музата на този стих, ще е по-добре, че е сега, а не преди 15 години, защото тогава вероятно щях да допускам грешки, спрямо нея, които вече не бих допуснал. Малко ... Ха! Странно сравнение, но като да слушаш Pink Floyd на 15, на 25 и на 35 години - няма нищо общо.
  • Ако можеше да се връщаме във времео и да правим всички възможни избори...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...