18 апр. 2024 г., 14:44

Мястото за среща

437 0 2

Разминаваме се толкоз пъти. Дали е писано било въобще за нас?
Дали успяхме да се срещнем или дошъл съм много рано аз?
 

Или пък закъснял съм? А тъжно би било такива да са нашите съдби,
че все в различен миг да бъдем там, където бихме се видяли, може би.
 

Дали пък да не спра да те изчакам? Дали ще минеш тук изобщо пак?
Дали ще крачиш с бърза крачка или ще поспреш за да направиш знак,
 

че някак си живота ни е тук довел, за теб и мен във правилният час, 
когато се прегърнем и ти кажа  "О, тъй прекрасна си!" с притихнал глас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Беков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • @ИнаКалина Не съжалявам за изборите си. Напротив! Ако е писано да се "срещнем" с музата на този стих, ще е по-добре, че е сега, а не преди 15 години, защото тогава вероятно щях да допускам грешки, спрямо нея, които вече не бих допуснал. Малко ... Ха! Странно сравнение, но като да слушаш Pink Floyd на 15, на 25 и на 35 години - няма нищо общо.
  • Ако можеше да се връщаме във времео и да правим всички възможни избори...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...