Apr 18, 2024, 2:44 PM

Мястото за среща

  Poetry » Love
428 0 2

Разминаваме се толкоз пъти. Дали е писано било въобще за нас?
Дали успяхме да се срещнем или дошъл съм много рано аз?
 

Или пък закъснял съм? А тъжно би било такива да са нашите съдби,
че все в различен миг да бъдем там, където бихме се видяли, може би.
 

Дали пък да не спра да те изчакам? Дали ще минеш тук изобщо пак?
Дали ще крачиш с бърза крачка или ще поспреш за да направиш знак,
 

че някак си живота ни е тук довел, за теб и мен във правилният час, 
когато се прегърнем и ти кажа  "О, тъй прекрасна си!" с притихнал глас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Беков All rights reserved.

Comments

Comments

  • @ИнаКалина Не съжалявам за изборите си. Напротив! Ако е писано да се "срещнем" с музата на този стих, ще е по-добре, че е сега, а не преди 15 години, защото тогава вероятно щях да допускам грешки, спрямо нея, които вече не бих допуснал. Малко ... Ха! Странно сравнение, но като да слушаш Pink Floyd на 15, на 25 и на 35 години - няма нищо общо.
  • Ако можеше да се връщаме във времео и да правим всички възможни избори...

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...