18.04.2024 г., 14:44

Мястото за среща

431 0 2

Разминаваме се толкоз пъти. Дали е писано било въобще за нас?
Дали успяхме да се срещнем или дошъл съм много рано аз?
 

Или пък закъснял съм? А тъжно би било такива да са нашите съдби,
че все в различен миг да бъдем там, където бихме се видяли, може би.
 

Дали пък да не спра да те изчакам? Дали ще минеш тук изобщо пак?
Дали ще крачиш с бърза крачка или ще поспреш за да направиш знак,
 

че някак си живота ни е тук довел, за теб и мен във правилният час, 
когато се прегърнем и ти кажа  "О, тъй прекрасна си!" с притихнал глас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Беков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • @ИнаКалина Не съжалявам за изборите си. Напротив! Ако е писано да се "срещнем" с музата на този стих, ще е по-добре, че е сега, а не преди 15 години, защото тогава вероятно щях да допускам грешки, спрямо нея, които вече не бих допуснал. Малко ... Ха! Странно сравнение, но като да слушаш Pink Floyd на 15, на 25 и на 35 години - няма нищо общо.
  • Ако можеше да се връщаме във времео и да правим всички възможни избори...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...