8 oct 2007, 14:08

Мъченица

  Poesía
1.1K 0 9
Душата ми, скитница боса,
от лутане изранена кърви...
Към тебе я водят пътеки трънливи
и само смъртта ще я спре да върви...!

Душата ми, разпната, слаба,
на кръст от неволи "сбогом" мълви...
Към тебе   последно простряла  очи,
а болката остра в сърцето горчи!

Душата ми, бледа светулка в здрача,
на клада  безсмъртна гори.
Осъдена в мигове страшни да плаче,
за тебе от болка кърви...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...