8 окт. 2007 г., 14:08

Мъченица 

  Поэзия
947 0 9
Душата ми, скитница боса,
от лутане изранена кърви...
Към тебе я водят пътеки трънливи
и само смъртта ще я спре да върви...!

Душата ми, разпната, слаба,
на кръст от неволи "сбогом" мълви...
Към тебе   последно простряла  очи,
а болката остра в сърцето горчи!

Душата ми, бледа светулка в здрача,
на клада  безсмъртна гори.
Осъдена в мигове страшни да плаче,
за тебе от болка кърви...!

© Петя Стефанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??