Oct 8, 2007, 2:08 PM

Мъченица

  Poetry
1.1K 0 9
Душата ми, скитница боса,
от лутане изранена кърви...
Към тебе я водят пътеки трънливи
и само смъртта ще я спре да върви...!

Душата ми, разпната, слаба,
на кръст от неволи "сбогом" мълви...
Към тебе   последно простряла  очи,
а болката остра в сърцето горчи!

Душата ми, бледа светулка в здрача,
на клада  безсмъртна гори.
Осъдена в мигове страшни да плаче,
за тебе от болка кърви...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...