Душата ми, скитница боса,
от лутане изранена кърви...
Към тебе я водят пътеки трънливи
и само смъртта ще я спре да върви...!
Душата ми, разпната, слаба,
на кръст от неволи "сбогом" мълви...
Към тебе последно простряла очи,
а болката остра в сърцето горчи!
Душата ми, бледа светулка в здрача,
на клада безсмъртна гори.
Осъдена в мигове страшни да плаче,
за тебе от болка кърви...!