27 may 2007, 12:09

Мъгла 

  Poesía
701 0 16
Разсъмва се, а птичките не пеят.
Прозореца е пръски от мъгла.
Спокойно мислите се реят
в тази бяла, бяла тишина.

Слънцето дълбоко е заспало.
Непробудно, като в зимен сън.
Вместо коприна, облак е постлало.
Лъчите го пробождат като трън.

Ще спукат те балонения облак.
Ще лумне от небето светлина.
Ще пръснат топлината по земята.
Ще изсушат следите от мъгла.

© Анета Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??