Разсъмва се, а птичките не пеят.Прозореца е пръски от мъгла.Спокойно мислите се реятв тази бяла, бяла тишина. Слънцето дълбоко е заспало.Непробудно, като в зимен сън.Вместо коприна, облак е постлало.Лъчите го пробождат като трън. Ще спукат те балонения облак.Ще лумне от небето светлина.Ще пръснат топлината по земята.Ще изсушат следите от мъгла. |
© Анета Всички права запазени