27.05.2007 г., 12:09 ч.

Мъгла 

  Поезия
700 0 16
Разсъмва се, а птичките не пеят.
Прозореца е пръски от мъгла.
Спокойно мислите се реят
в тази бяла, бяла тишина.

Слънцето дълбоко е заспало.
Непробудно, като в зимен сън.
Вместо коприна, облак е постлало.
Лъчите го пробождат като трън.

Ще спукат те балонения облак.
Ще лумне от небето светлина.
Ще пръснат топлината по земята.
Ще изсушат следите от мъгла.

© Анета Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??