| Разсъмва се, а птичките не пеят.Прозореца е пръски от мъгла.Спокойно мислите се реятв тази бяла, бяла тишина. Слънцето дълбоко е заспало.Непробудно, като в зимен сън.Вместо коприна, облак е постлало.Лъчите го пробождат като трън. Ще спукат те балонения облак.Ще лумне от небето светлина.Ще пръснат топлината по земята.Ще изсушат следите от мъгла. |
© Анета All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
