Мъгла

22 dic 2009, 8:58

Poesía » Civil

604 0 0

Презрян, самотен миг,

защо ме сполетя?

Ни плач, молба и вик

те могат въздържа.

Ти, ледена виелицо,

болиш като искра,

безскрупулна красавица,

връхлитаща тъга.

Защо да те подмина

отново не можах?

Сега съм наранена

от собствения крах.

Ти, вплитаща се в дните,

безкрайна самота,

играеш със душите

и с нашата съдба.

Дали за да прегърна

отново радостта,

ще трябва да премина

през тебе със борба?

12.12.2009г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.