Мъгла
944
0
0
Презрян, самотен миг,
защо ме сполетя?
Ни плач, молба и вик
те могат въздържа.
Ти, ледена виелицо,
болиш като искра,
безскрупулна красавица,
връхлитаща тъга.
Защо да те подмина
отново не можах?
Сега съм наранена
от собствения крах.
Ти, вплитаща се в дните,
безкрайна самота,
играеш със душите
и с нашата съдба.
Дали за да прегърна
отново радостта,
ще трябва да премина
през тебе със борба?
12.12.2009г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Кънчева Всички права запазени
