Мъгла
947
0
0
Презрян, самотен миг,
защо ме сполетя?
Ни плач, молба и вик
те могат въздържа.
Ти, ледена виелицо,
болиш като искра,
безскрупулна красавица,
връхлитаща тъга.
Защо да те подмина
отново не можах?
Сега съм наранена
от собствения крах.
Ти, вплитаща се в дните,
безкрайна самота,
играеш със душите
и с нашата съдба.
Дали за да прегърна
отново радостта,
ще трябва да премина
през тебе със борба?
12.12.2009г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Кънчева Все права защищены
