Мъгла
Бутилка запотена в ръцете си държа.
С надежда, зов за помощ, поглеждам я с тъга.
Наполовина празна изведнъж превърна се тя.
Усещам лекота, а болката превръща се в мъгла.
Из душата ми сълза гореща,
настанила се в края на окото,
наднича любопитно, но, както тези преди нея,
и тя ще се подхлъзне и отрони.
Бутилка пресушена в ръцете си държа.
С надежда, зов за помощ, поглеждам втората.
В мое избавление отново превърна се тя.
Усещам лекота, а болката превръща се в мъгла.
Йоана Р. Николова
12.01.2011 г.
© Йоана Николова Todos los derechos reservados