12 ene 2011, 16:19

Мъгла

  Poesía » Otra
1.2K 0 1

Мъгла

Бутилка запотена в ръцете си държа.

С надежда, зов за помощ, поглеждам я с тъга.

Наполовина празна изведнъж превърна се тя.

Усещам лекота, а болката превръща се в мъгла.

 

Из душата ми сълза гореща,

настанила се в края на окото,

наднича любопитно, но, както тези преди нея,

и тя ще се подхлъзне и отрони.

 

Бутилка пресушена в ръцете си държа.

С надежда, зов за помощ, поглеждам втората.

В мое избавление отново превърна се тя.

Усещам лекота, а болката превръща се в мъгла.

 

 

Йоана Р. Николова

12.01.2011 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Втората строфа е типична за символистите! Обичам те Йо!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...