Jan 12, 2011, 4:19 PM

Мъгла

  Poetry » Other
1.1K 0 1

Мъгла

Бутилка запотена в ръцете си държа.

С надежда, зов за помощ, поглеждам я с тъга.

Наполовина празна изведнъж превърна се тя.

Усещам лекота, а болката превръща се в мъгла.

 

Из душата ми сълза гореща,

настанила се в края на окото,

наднича любопитно, но, както тези преди нея,

и тя ще се подхлъзне и отрони.

 

Бутилка пресушена в ръцете си държа.

С надежда, зов за помощ, поглеждам втората.

В мое избавление отново превърна се тя.

Усещам лекота, а болката превръща се в мъгла.

 

 

Йоана Р. Николова

12.01.2011 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Втората строфа е типична за символистите! Обичам те Йо!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...