12.01.2011 г., 16:19

Мъгла

1.1K 0 1

Мъгла

Бутилка запотена в ръцете си държа.

С надежда, зов за помощ, поглеждам я с тъга.

Наполовина празна изведнъж превърна се тя.

Усещам лекота, а болката превръща се в мъгла.

 

Из душата ми сълза гореща,

настанила се в края на окото,

наднича любопитно, но, както тези преди нея,

и тя ще се подхлъзне и отрони.

 

Бутилка пресушена в ръцете си държа.

С надежда, зов за помощ, поглеждам втората.

В мое избавление отново превърна се тя.

Усещам лекота, а болката превръща се в мъгла.

 

 

Йоана Р. Николова

12.01.2011 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Втората строфа е типична за символистите! Обичам те Йо!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...